True Blood (2008)

“Истинска кръв” е нов телевизионен сериал на HBO, от създателя на “Два метра под земята” Алън Бол с участието Анна Пакуин и Стивън Мойер. Премиерата на сериала в САЩ беше на 7 септември 2008 година, а в България ще започне да се излъчва от 6 февруари тази година.

Сериала е базиран на книгите на Чарлийн Харис от поредицата “Южен вампир” и ни пренася в свят, в който вампирите не са просто мит, а нормална част от обществото. Благодарение на създадената от японски учени синтетична кръв, която задоволява напълно хранителните нужди на вампирите, те вече няма нужда да се крият и да убиват хора за да се хранят. Сега те са част от обществото и се борят за равни права с хората.

Разбира се нормално е повечето хора да се отнасят скептично към тях и да им нямат доверие. Особено в малко градче като Бон Там в щата Луизиана, където Суки Стакхаус работи като сервитьорка в малкото ресторантче “При Мерлот”. Тя всъщност не е съвсем обикновенна, защото може да “чува” какво мислят хората, нещо което и създава доста проблеми и неудобства. Една вечер обаче в ресторантчето влиза вампира Бил и всичко се променя.

В “True Blood” има за всекиго по нещо, има романтика, има мистерии, има доста хумор, драма и екшън. Сериала не е като повечето истории за вампири, тук те са представени по различен начин в сравнение с “Blade”, “Buffy the Vampire Slayer” или миналогодишният “Moonlight” например. Идеята, че те са сравнително нормална част от обществото и вече нямат необходимост да убиват за да се хранят е доста интересна. Името “True Blood”, или съответно на български “Истинска кръв” идва от напитката от синтетична кръв, с която се хранят вампирите в сериала. Хората са раздвоени в начина, по който приемат тяхното съществуване, някои ги приемат нормално, други ги дискриминират. Всъщност темата за толерантността е важна, защото действието се развива в Алабама, който е вторият щат по брой на чернокожи американци, а това просто да мразиш някого, заради това, че е различен според мен си е точно аналогия на нетолерантността в обществото като цяло.

Основната тема в сериала обаче е свързана с романтичната история на Суки и Бил, макар любовта между вампир и обикновенно момиче да е разглеждана в доста филми, тук нещата не са толкова захаросани и това според мен е голям плюс. Още по интересно става с любовния триъгълник, в който е замесен и шейпшифтър и това, че обикновенното русо момиче, всъщност не е никак обикновенно и определено има нещо доста мистериозно около нея. Като стана въпрос за основните персонажи, немога да не спомена и брата на Суки – Джейсън, който си е направо антигерой, непрекъснато се забърква в неприятности, буквално оставя трупове след себе си и е наркоман, но въпреки, това е доста симпатичен персонаж. Като казах, че е наркоман имах впредвид, че употребява все по популярната нова дрога – вампирска кръв. Това също е интересна идея, вампирите пият човешка кръв, а хората пият вампирска, така вече не е особено ясно, кой е плячката и кой хищника. Доста интересни персонажи са и Тара и Лафайет, устата сервитьорка и ексцентричен гей готвач, който освен това е и дилар на вампирска кръв. Дори и второспепенните герои в сериала са интересни и доста колоритни.

Лично на мен сериала не ми направи особено голяма впечатление в първите епизоди, но след това когато историята започна да се развива и се появиха мистериите определено ме грабна. Много ми харесаха диалозите, не че са много смислени, а заради самия начин, по който героите говорят на някакъв доста специфичен южняшки диалект. За някои може да е много дразнещ, но на мен ми хареса много, освен това такива бисери ръсят, че не е истина направо. Само да ги слуша човек и няма как да не се усмихне поне, ако не да се разхили тотално. Отностно цензурата, няма почти никаква, а какво по хубаво от това да има секс и насилие в изобилие.

Определено “Истинка кръв” не е за изпускане, струва си да се гледа. Жалко за българските зрители, че ще се излъчва по платен канал, който малко хора могат да гледат, но все пак има и алтернативи.